BMW M5 E39 – расова бегачка на задно предаване или комфортен седан, който знае как да ви глези. А защо не префектната комбинация между двете крайности?

Баварците определено са се постарали при изработката на М5 Е39. 4.9 литровия V8-ак под предния капак, определено вдъхва респект със своите 400 коня и 500 Nm. A 6-степенната РЪЧНА скоростна кутия, вярвам е страхотен бонус за всеки автомобилен ентусиаст. Да, едва ли можете да превключвате предавките със скоростта на новите автоматични трансмисии в последните M-серии, но чувството да контролирате самостоятелно този звяр е просто неописуемо. Романсът от връщането на предавки по перфектните алпииски завои е неповторим. Е вярно, че ние ще се примирим по-скоро с надупчения с военни кратери асфалт по завоите на Бистрица и Железница, но все пак кефът е гарантиран.

Нека сега се запознаем малко по-подробно с агрегата на баварската гордост. Точно 4941 кубически сантиметра, няма турбо, няма компресор, но пък на кого са му притрябвали при наличието на 400 атмосферни коня, гарантиращи истинско удоволствие на някоя писта с интересни завои. Не очаквайте въртящ момент, като на някой напомпан съвременен дизел, но повярвайте на пръв поглед ,,скромните‘‘ 500 Nm при 3800 оборота са напълно достатъчни, за да ви осигурят грациозен танц със задницата на звяра, дори при включено DSC. Разбира се, като всеки автомобил, М5-цата има своите болежки. Доста от собствениците на M5 E39 се оплакват от пролеми с VANOS-а, а тук са два, чиито ремонт не е никак евтин, но все пак говорим за М5.

За разлика от M5 F10, та дори и от M5 E60, E39-ката не търси внимание и не крещи вижте ме.

Разбира се, броните са малко по-разчупени от на нормалната 5-ца, но като цяло не във визията е разковничето. Джантите са 18-цолови, но отново не крещят, а колата изглежда някак спокойна.  Веднага щом завъртим ключа, а 8-те цилиндъра започнат с характерното си боботене, думата спокойствие се превръща в мираж. Звукът ни кара да се превърнем в пилот, а невероятният контакт с твърдия волан ни възбужда още повече. Въпреки, че колата не е с най-ексцентричната визия, веднага щом се докоснем до нея, разбираме, че немците са сътворили нещо специално. Материалите са от най-високо качество, а невероятното кожено Recaro ни обгръща напълно. Дори отваряйки багжника, усещаме неговата тежест и е напълно ясно, че не са пестени средства при изработката.

Дойде време да си направим и сметката, единственото което ще кажа е че разходът на гориво е висок, ама наистина висок. Градско два ли ще го свалите под 25 л. на 100 км., въпреки че по заводски данни, е ,,едва‘‘ 21.2л.. Извънградско според баварците, M5 E39 трябва да харчи под 10 л., за да бъдем точни 9.8 л. на 100 км., но тук отново имаме сериозни съмнения, че някой би могъл да е толкова уравновесен за да влезе в тези норми, все пак караме немски звяр от началото на века, а не някой хибрид лишен от емоции.

Пишейки последните редове се почуствах малко виновен. Та защо по дяволите коментираме разхода на тази красавица, тя не е икономична, не трябва да е икономична, а дори и не искаме да бъде. Тя е такава каквато е, нито е най-красивата, нито е най-бързата, но пък е истинска и неопитомена, дива и жадна за приключения.