1940 г. Светът е в разгара на Световна война. Япония все още заема изчаквателна позиция, но бавно крои своите планове. Имперската армия подготвя специална машина за борба във въздуха. Mitsubishi A6M Zero е боен изтребител, който ще се превърне в истински кошмар за Съюзниците. Лекият му дизайн, голямата маневреност и дългият обхват го превръщат в най-добрия боен изтребител, който светът е виждал по това време. Философията зад него е изключително проста, но ефективна. Дори към края на войната и развитието на техниката, той продължава да всява страх и ужас чрез самоубийствените си камикадзе мисии.

След края на войната Япония е опустошена. Разрухата е повсеместна, като двете атомни бомби довеждат страната до небивали страдания. Въпреки всичко това, държавата трябва да продължи, като в основата отново ще залегне японският стимул за развитие и технологии. Инженерите не са забравили как да конструират, като посоката вече ще бъде към цивилни и потребителски машини. Подходът с Mitsubishi Zero ще намери своя път и в автомобилната индустрия, превръщайки я в една от най-големите в света.

На Япония е позволено да произвежда ограничен брой камиони. По това време Toyota е на ръба на фалита. Корейската война „спасява“ компанията, като точно те получават поръчки за военни камиони. През 50-те години, в Япония започват да се внасят все повече автомобили, а местното производство процъфтява. До 1955 г. числото на произведените машини нараства до 20 000 броя. Компаниите започват да се ориентират в международната търговия и се появяват първи опити за износ. През 1957 г. отваря врати първото представителство на Toyota в САЩ. Това бележи началото на бавното завладяване на световните пазари. През 1961 г. са изнесени 10 000 коли, като техният брой ще продължи да нараства.

Въпреки развитието, което претърпява индустрията, японските коли не са особено популярни. Повечето потребители ги възприемат като ненадеждни, с лоша изработка и прекопиран дизайн. Последното е факт, тъй като това е ерата на взаимстване в дизайна от много европейски модели. Jaguar E-Type, например, служи за вдъхновение за доста бъдещи спортни модели от Страната на изгряващото слънце. Нагледни примери за повлияването на европейския дизайн са днешни класики като Toyota 2000GT и Nissan 240Z. Превърнали се в легенди, те не могат да скрият приликите си с GT-тата от Стария континент, но дават ясна посока в развитието на японската индустрия.

Не само дизайнът е взет назаем от чужди производители. Японците изучават из основи качествените показатели и представянето на немските машини от това време. От САЩ пък, те вземат назаем маркетинга и политиките за разпространение. Отстраняват всички слабости от споменатите държави и създават свой собствен почерк в автомобилната история. Установяват, че британските автомобили са известни със слабата си електроника. Маркетингът в САЩ създава логистични проблеми. Един автомобил се предлага в десетки версии, със стотици опции и множество цветове. Това затруднява производството и логистиката и спъва доставките. Така, те решават да предлагат малко на брой опции по избор и цветове, елиминирайки хилядите комбинации в един модел.

През 70-те, японските производители навлизат сериозно на американска земя. Марки като Toyota, Honda и Nissan атакуват пазарите, предлагайки достъпни, надеждни и интересни машини. Те се възползват по най-добрия начин от петролната криза по това време. Техните предложения са базирани около малки автомобили с малки по обем двигатели и висока производителност. Това шокира американците, свикнали с огромните си V8 агрегати. Високите цени на бензина и слабото предлагане налагат нови изисквания от страна на клиентите и японските компании са готови да ги предложат. В Европа те също набират популярност, главно през Великобритания. Разрастването на влиянието им печели много клиенти, които са доволни от високата надеждност и ниските разходи за подръжка.

Honda Civic и Accord и Toyota Corolla буквално наводняват света и печелят милиони фенове. Те залагат на лека конструкция и компактни размери по същия начин, както с превъзхождащия изтребител Mitsubishi Zero. Високооборотните и пъргави двигатели първоначално водят до предрасъдъци спрямо занижените големи, но тромави мотори на американците. С течение на годините този предрасъдък постепенно отпада, доказвайки огромната надеждност и потенциал скрити в тях.

circa 1980: Cars lined up awaiting shipment at Yokohama Docks, Japan. (Photo by Keystone/Getty Images)

Японците не спират дотук. Те търсят всевъзможни решения за усъвършенстване на своите автомобили. Освен свалянето на теглото и гарантираната надеждност, се развиват още куп други технологии. Mazda остава единствената компания в света, която развива и използва роторния двигател дълги години наред. От Mazda Cosmo Sport от 1967 г., та чак до Mazda RX-8 до 2012 г., почти 50 години бележат истински технологичен подвиг. Honda създават гениалната VTEC система с променливо газоразпределение. Внедряват се масово системи за задвижване и завиване на четирите колела, активна аеродинамика, както и редуциране на челното съпротивление. Всичко това започва да намира път във все по-масови автомобили, като вече компании от Европа и САЩ започват да взаимстват идеите.

Image with 1967 Mazda Cosmo Sport 110S front three

Освен предлагането на малки и компактни автомобили, японците започват да развиват и други сегменти. След огромния упсех на Toyota Land Cruiser, се появяват още SUV-ове от Изток. Нека не забравяме и спортните автомобили, които не са просто мимолетна заигравка, а част от портфолиото на всяка марка десетилетия наред. Именно те засилват още повече любовта към японските автомобили и зараждат така наречената JDM култура. Участващи в безброй филми, компютърни игри, даже анимирани серии, спортните машини на Япония се издигат в култ, който сякаш няма тенденции да спре.

Дори можем да говорим за незатихващ интерес към гамата спортисти. Днес лесно можем да намерим екземпляри, достигащи 6-цифрени суми, надминаващи цените на Ferrari от този период. Едни от най-търсените модели са култовите Toyota Supra, Nissan Skyline и 300ZX и Honda NSX. Последната е конструирана с помощта на великия Аертон Сена, докато Nissan доминират в пистовите шампионати със своята Годзила. По-ниско в спортната пирамида на Япония търсенето не стихва. Nissan Silvia, Honda Civic и Integra, Mitsubishi Eclipse, Mazda Miata и Toyota Celica GT-Four имат хиляди фенове, насочващи се към всевъзможни спортни дисциплини. Популярността на дрифта, драга и любителските пистови шампионати са идеални за споменатите платформи.

След утвърждаването на територията на САЩ, трите най-големи компании – Toyota, Honda и Nissan създават свои подмарки, предлагащи главно луксозни автомобили. Говорим за Lexus, Acura и Infiniti.След години градено доверие, тези нови три бранда бързо намират своите фенове и генерират огромни продажби. Предвид характера им, от самото начало те се сравняват с гигантите в луксозни класове, предимно идващи от Германия. И тук японците работят безкомпромисно, опитвайки се да не отстъпват в нито едно отношение.

След доста безоблачното развитие през 80-те и 90-те години, навлизане в моторспорта, създаване на собствени шампионати и печелене на безброй титли по всевъзможни начини, японските компании са изправени пред тежка рецесия. Белязала края на японския спортен автомобил, или поне внезапното намаляване на марките, предлагащи подобен вид машина, тя изправя цялата страна на тръни. Въпреки разочароващите резултати, стъпките за справяне със ситуацията не закъсняват. След глобализацията на пазарите, сякаш е по-лесно на компаниите да намерят път в тъмнината. Тоталното преструктуриране на гамата, породено от повишаване в търсенето на SUV-ове, хибриди и компактни автомобили води до ново израстване. Конкуренцията, идваща от Китай, Корея и Индия усложнява съвременната картинка, но сме свидетели на сливания, съвместни проекти и внедряване на нови технологии.

На пръв поглед, японската индустрия е изминала ужасно дълъг път. На втори, това е нагледен пример, олицетворяващ японския дух. Въпреки ужасяващите последствия след края на Втората световна война, петролните кризи и икономическите такива, бурното развитие на техниката в последните 30 години и още много други фактори, компаниите съумяват да намерят правилните решения в правилните ситуации и да се запазят на върха в тази вечна борба за надмощие.