По автомобилните писти и мероприятия можете да срещнете колосално разнообразие от автомобилни тунинг проекти. От тротоарни „инженерни разработки“ до професионално модифицирани автомобили. Но от опита, който сме натрупали със сайта ни, посещавайки такива „car guys“ места, смеем да твърдим, че нищо не привлича рояка любопитни погледи, така както ръчно изработената кола от тръбна конструкция. Особено когато прилича на разсъблечен ‘oneseater’ болид останал само по гъзарски джанти, има пушрод окачване и готина тръба ‘гълтаща’ въздух над главата на пилота. Именно на такъв проект се натъкнахме с екипа ни миналия уикенд на писта Дракон по време на провелия се ежегоден Jap Fest.
Вече сигурно се сещате, че журналистическата ни „скромност“ и обектива на фотоапарата бяха привлечени към шатрата на този ‘автомобилен терминатор’ като луни от гравитацията на Юпитер. Бързо заляхме собственика на колата с купища въпроси за изобретението му, а той за щастие се оказа изключително отзивчив и открит към нас като сподели всичко за болида си – дори ни изпрати и рендърите на това как ще изглежда колата ‘облечена’ в панели.
Интригата започва в началото на 2016 година, когато Иво, като всеки един млад човек се чуди за бюджета от около 12-15 хил. лева дали да тунингова някое BMW втора ръка и, както той отбелязва – да си „гъзарее“ с него, превръщайки се в един от „многото“. В крайна сметка избира по-нестандартния вариант, купувайки си само едни джанти Vossen CV3 и (просто, защото са му харесали в обявата), след което започва да изгражда и колата, на която ще ги обуе.
Започва дългият и труден етап по намирането и напасване на части от други коли донори от страната и чужбина, като първоначалната концепция включвала ползването на цяло окачване от друга кола. Практика, която използват някои малки (и скъпи) компании като Ariel например. За техния Atom те ползват окачването на Honda Civic Type R. В случая на Иво, обаче, този сценарии се оказва невъзможен, поради причината, че автомобилите за масово производство ползват решения, целящи да бъдат евтини, а не спортни – нещо, което не го устройва. За съжаление и цената (която той определя като космическа) на цяло окачване от Honda NSX или Ferrari 360 Modena също не го устройва. Налага се да бъде „гъвкав“ и започва да сглобява окачване за своя автомобил, взимайки части от немски, френски и японски коли, та дори и някои елементи от бусове, забърквайки магията да заработят заедно в цяла система.
За да се превърне всичко това в реалност, огромен принос има баща му Тодор, който е и 50% от екипа. Той набляга повече на практическата част и носи заслугата за сглобяването на цялото шаси, стойки и носачи, които Иво предварително е проектирал и тествал в стрес симулации на компютъра.
В крайна сметка болидът, който виждате на снимките лежи на push rod окачване. Идеята да се избере точно този тип е, че тялото на колата се лишава от всякакви външни елементи, които да пречат на заобикалящия я въздушен поток. Същевременно то е напълно регулируемо от гледна точка на твърдост, ребаунд, камбър, височина и т.н., като само кастър ъгълът е фиксиран.
Интересното е, че Иво е имал идея неговият болид да ползва активно окачване, подобно на това, което Williams интегрират в колите си от началото на 90-те. При него шасито се накланя обратно при влизане в завои, повдигано от пневматични или хидравлични помпи. Това разбира се товари двигателя, който ги задейства, а в случая на Иво дори е щяло да помага на мотора – система, която се оказва „не по джоба“ му в момента и която я чака етап на разработка.
Стигаме и до самия двигател. Когато погледнахме зад седалката веднага познахме небезизвестния агрегат от пистов мотор Honda CBR1000RR, чието тегло заедно с трансмисията е 65 кг. а мощността му е напълно достатъчните 180 к.с.
С него на борда болида ще има сухо тегло от 455 кг. и съотношение на масите 46-54 в полза на задната ос.
Още по-интересната част от историята е темата за аеродинамиката взаимствана от Формула 1 през 70-те и по-конкретно от Lotus. При въпрсната концепция се използват така наречените Venturi Tunnels – въздушни тунели отстрани на тялото на автомобила. Представляват кухини, които „разреждат“ и ускоряват въздуха под автомобила. По този начин болидът залепва максимално силно за асфалта и то с минимално челно съпротивление. Собственикът ни разказа също, че предното крило ще има повече естетически ефект, а самият под на тялото ще играе ролята на крило, това се вижда на една от снимките. Задното също ще бъде с нулев атакуващ ъгъл и извит долен край за понижаване на налягането под него.
За момента проектът за малкия болид се финансира изцяло от Иво, а бюджетът тежи не малко и в този ред на мисли отбелязваме, че е отворена вратата за инвеститори заинтересовани от проекта. Той обмисля варианта в близко бъдеще да си намери съмишленици с познания в леенето на панели от карбон или стъкломат, както и партньори в логистиката.
След множество въпроси от сорта на „колко ‘дига?“ и „за колко прави от 0-100?“ ,младият ентусиаст сподели Предполагаеми данни за динамиката. С гумите, на които стои в момента (245х35хR18 предни и 295x30xR18 задни), максималната скорост би следвало да е 219 км/ч при 13 200 об./мин., а спринта от 0 до 100 км/ч би отнел 3.5 – 4 секунди.
Тъй като хенд мейд болида няма да отговаря на специфични критерии на нито един шампионат, автофеновете ще могат да го видят по различни трак дейове още следващата пролет.
