Гран при на Бахрейн беше жестоко състезание! Жестоко и в буквалния, и в преносния смисъл.


Люис Хамилтън получи неочакван подарък в края – победа с по-бавната кола на Сахир. Мерцедес страдаха от липса на скорост, от липса на притискане и може би от липса на самочувствие на това трасе. В първата част на надпреварата Люис Хамилтън на няколко пъти се плъзгаше по пистата и напускаше очертанията й. 

Шампионът, обаче, се пребори със стария си съперник – Себастиан Фетел. Направи го на пистата и напълно неочаквано, дори и за самия него спечели състезанието. След надпреварата Хамилтън каза: „Шарл заслужаваше да спечели днес.“

Победата в Гран при е само една и този път в Бахрейн тя споходи Люис Хамилтън. Заслужено или не – феновете вероятно имат различни мнения по този въпрос. За победата обаче трябва да се бориш. И не е достатъчно да имаш най-бързата кола. За да победиш, първо трябва да завършиш, а за да се случи това, трябва да си постоянен и болидът ти да е постоянен. Не е лесно, нито за отбора нито за пилота. Затова победата на Хамилтън, макар и подарена е напълно заслужена и никой не може да му я отнеме. 


Валтери Ботас завърши втори. Едва ли имаше шанс отново да победи. След като в първата обиколка спечели много, нареждайки се втори, във втората много бързо изгуби двете позиции, както и битката за по-добро представяне в състезанието. Нямаше как стратегията да компенсира скоростта и Валтери се закова твърдо на четвъртото място, като само драмите на Ферари го пратиха на подиума. 
Мерцедес – „Печели най-стабилният, не най-бързият“. 

Шарл Льоклер имаше право да победи. Младият пилот на Ферари тепърва ще доказва силата си. След като размаза всички във вчерашната квалификация, включително и (най-вече) съотборника си – четирикратния световен шампион Себастиан Фетел, днес доминираше великолепно в състезанието след шестата обиколка, в която, в пряк двубой, изключително чисто изпревари втория пилот на Ферари (който все още минава за пилот №1).

В Гран при на Бахрейн най-яркия коментар за Льоклер направи публиката. 50% гласуваха за Льоклер в глобалното допитване за „пилот на деня“. Няма нужда от други коментари на този етап. Тази загуба, всъщност е най-добрия урок, който Шарл можеше да получи от съдбата. Загубата ще закали и без това невероятният му характер, ще го направи по-силен и по-разумен, но със сигурност тя ще е като победа за него, защото първата битка – със съотборника му бе спечелена безапелационно. 

Себастиан Фетел – виновникът. Натрапва се едно усещане, че именно Фетел подари победата на Люис Хамилтън и Мерцедес. „Лидерът на отбора“ – четирикратният световен шампион Себастиан Фетел трябваше да е скалата, в която опитите на Хамилтън да се бори за по-високо място на почетната стълбичка следваше да се разбият. Стана обратното – скалата се пропука. Направо се разцепи отпред…Трагедията на този шампион е, че шампионското му поведение остана някъде в миналото… някъде под топлото крило, което му даваше Ред Бул-а.

Ферари – „Ще се върнем по-силни!“ – така каза Матиа Биното. Дано има идея какво говори, защото още един шампионат без конкуренция за Мерцедес ще откаже още няколко милиона фенове от Формула 1. 
Макс Верстапен не се качи на подиума.„Много искаше да стане трети, обаче нямаше желание“ – казано в стилистиката на редовия избирател с най-голяма активност по нашите ширини. След състезанието Макс бе разочарован от колата, от баланса, от мощността… Но пък завърши четвърти и това го оставя във всички битки, в които желае да се забърка до края на сезона. За негово съжаление, вероятно те вече ще са с Макларън, ХААС и Рено. 

Пиер Гасли се добра до точките. Взе четири. Другият път – повече. Пътят е дълъг и труден. Дано обаче Хелмут Марко не реши друго…
Ред Бул – „Мечтание за мощност“ (отново). Това, което спечелиха в бавните завои на Албърт парк преди две седмици, днес май се поизгуби на правите и бързите завои на Сахир.
Ландо Норис – шести. ШЕСТИ! Макларън Рено на шеста позиция в Гран при на Бахрейн, при това с пилот дебютант! Удивително! А Фернандо Алонсо гледаше отблизо какво се случва на пистата. Браво Ландо! 

Карлос Сайнц отново не завърши. Забърка се в ранна битка с Макс Верстапен, спука гума, потроши предното крило… и за какво му беше това? Той май не беше новобранец? Така ли? Ще трябва да го доказва тепърва, защото по-младият му съотборник е уверен и щастлив от постижението си във второто си състезание.
Макларън – „Напредък има. Има напредък!“ 
Кими Райконен №7 – позиция на старта №8, позиция на финала №7. Абониран за добро представяне. Личи си, че още му доставя удоволствие да се състезава. Алфа Ромео имат от какво да са доволни. Васьор – също. 
Антонио Джовинаци – отново ненужни инциденти и безсмислени контакти с чужди болиди. Дали ще се научи? Дано. Засега Алфа Ромео няма от какво да са доволни. Васьор – също. 
Алфа Ромео – „Постоянство!“ И двамата пилоти са постоянни, в това което правят, вече две състезания.

Александър Албън – две точки! Второ състезание за пилота на Торо Росо и вече показва, че не е неподготвен за Формула 1 (за разлика от Джовинаци).
Дани Квят този път остана извън точките.А пък и следващото състезание е в Китай, и там точките ще са китайски… 
Торо Росо – „Там където им е мястото“ (че и даже малко по-нагоре, заради провала на съперниците им).

Серхио Перес – Рейсинг пойнт. Да, точно така – има си състезателна точка от Гран при на Бахрейн. За разлика от Ланс Строл, който си има само онези две, дето си ги взе в Австралия.
Рейсинг Пойнт – „За едната точица“
Кевин Магнусен – много битки за това 13-то място. Не му достигна късмета за повече, а на Ромейн Грожан не му достигна още повече…
ХААС – „Опять двойка“ 

Джордж Ръсел и Роберт Кубица – тук са! Уилямс обаче го няма. Дали Патрик Хед от пиедестала на основател на отбора и от опита на 72-те си години ще може да направи нещо отборът отново да стане отбор, а не разпасана банда без команда…  
Рено! Рено? Рено…

Каква драма! – удивителноКолко зле може да падне някой? – въпрос (реторичен)…а дали може да е и още по-зле… – многоточие 
Рено всъщност в момента приличат на онзи футболен отбор на Франция от 1993 година, който загуби на Парк де Пренс от малка България. 5 години по-късно футболистите на Франция вдигнаха купата на световния шампион…

Дали Дани Рикардо и Нико Хюлкенберг ще дочакат звездния си миг?
Гран при на Бахрейн бе жестоко състезание и в буквалния и в преносния смисъл. Искаме още!

Авторски текст на Димитър Димитров, публикуван с негово съгласие.

Формула 1 е страст