Репликата на BMW M3 GTR преживя невероятна история. Заслужава да я разкажем

641

Когато преди време ви разказахме историята за любител на автомобилите, построил реплика на BMW M3 GTR от NFS Most Wanted, изобщо не подозирахме величината на проекта. Оказва се, че собственикът, както и колата са преживели адски много и за съжаление или не, вече те не са заедно.

Колко трудно е всъщност да си построиш реплика на BMW M3 GTR? Накратко – невъзможно. Но защо ли? Както виждаме, проблемът не е в бодикита или джантите. Той идва главно от двигателя. Малцина знаят, че това M3 е всъщност първото с V8 агрегат в него. Е, да, тук говорим за състезателен автомобил, но все пак е първият. Специално създаден за отборите в Американските Le Mans серии за 2001 г., моделът заменя 6-цилиндровия редови с 4.0-литров V8 P60B40 мотор, способен на 443 коня. Оказва се, че от BMW са на ръба на правилата за хомологация на автомобила, които изискват продажби на версията на поне два контитента. Подготвени са 10 шосейни броя, от които са построени само 6, но през 2002 г. вече са нужни 100 автомобила и 1000 двигателя. Така почти прототипният M3 GTR губи мястото си в американския шампионат. По-късно той печели 24 часа на Nurburgring през 2004 и 2005 г., но сякаш остава скрит за феновете.

До момента, в който не се появява като основен автомобил в NFS Most Wanted от 2005 г. Така хомологираният GT състезател се превръща в любима кола на поколения геймъри и ентусиасти. Вече знаете за историята на Андре Клеблейев, който достига невиждана детайлност в изработката на репликата. Всичко започва със собственоръчно направен бодикит, изхвърляне на интериора и прецизна боя, която да отразява тази от играта. Джантите също са подбрани правилно, но в последствие се достига до закупуване на оригиналния GTR1 бодикит и още няколко пребоядисвания и куп други модификации. Перфекционизмът се оказва водеща черта в изработката на M3-ката.

След хиляди обрати, няколко сериозни проблема, спиране на колата от движение и куп прекарани часове в гаража, автомобилът достига до почти перфектно копие. Единственото, разбира се, е агрегатът. Както вече знаем, построеният специално за състезания V8 е толкова рядък, че можете да отправите запитване само към BMW Motorsport или AC Schnitzer. Все пак, в САЩ всичко е възможно и собственикът решава да се доближи още повече до оригиналната идея. Не, той не заменя 6-цилиндровото сърце с V8 от E90. Вместо това, Андре се спира на LS1, който на всичкото отгоре е stroke-нат до 6.3 литра. Това води до 400 коня на колелата, но с още малко тунинг би успял да постигне дори над 500 коня. Това веднага би направило репликата по-бърза от оригинала. Какво по-хубаво от това?

В крайна сметка, след безброй прекрасни мигове, обиколка на САЩ, участие в много тунинг шоута и продължили проблеми, Андре решава да се раздели с автомобила. Шокиращо за мнозина, но той го продава на нов собственик и започва други проекти. Оказва се, че M3 GTR достига до над 24 000 долара разходи и това е преди да се стигне до смяната на двигателя. Предвид, че всичко е правено от самия собственик в гаража му, цената е много по-ниска отколкото би била в друг случай. Така стигаме до един много важен въпрос. Заслужават ли си всички часове труд по автомобила? Наистина ли можем да се привържем към купчина ламарини с двигател под тях? Дали страстта към даден автомобил е вечна или просто е преходен момент за свободно време и малко излишни пари? Струва ни се прекалено романтично и хубаво, за да се откажем от нещо, за което сме дали всяка частица от себе си. Е, явно Андре доказва, че всичко е до време. Има по-важни приоритети в живота от един автомобил и дори той да е уникален, очевидно омръзва. Не сме съгласни с неговата позиция, но тя изглежда безкрайно рационална. Дори за BMW M3 GTR.