През 80-те, с появата на Group C прототипите за надпреварите по издържливост, сякаш падат всички задръжки на производителите. Ограниченията са почти несъществени и състезанията водят до чести инциденти и смърт. Въпреки това, малък отбор от Франция, с помощта на Peugeot, решава да се изправи срещу големите риби и да им отмъкне един рекорд – рекордът за максимана скорост.
Всичко започва през далечната 1976 г., когато двама ентусиасти от Peugeot – Жерар Валтер и Мишел Мюние, дебютират в състезанието на Le Mans в GTP класа. Те обаче се изправят пред ожесточена конкуренция, богати отбори и техният частен WM проект не се справя особено добре.
![](https://www.nastarta.com/wp-content/uploads/2020/02/qkAAAgGi-uA-1920-1024x668.jpg)
Те осъзнават безпомощността си и решават да насочат всичките си усилия към една единствена цел – постигането на най-високата скорост на Le Mans, на легендарната права Мулсан. Това начинание никак няма да е лесно, защото новите Group C болиди вече докосват границата от 400 км/ч. Усилията се насочват към състезанието през 1987 г., като за отправна точка ще им послужи тогаваният автомобил WM P86.
![](https://www.nastarta.com/wp-content/uploads/2020/02/image44.jpg)
Скаран с аеродинамиката, P86 служи за основата на новия прототип. От Peugeot усещат ентусиазма във Валтер и Мюние и им дават достъп до въздушния им тунел всяка неделя, няколко месеца преди състезанието. Така започва да се оформя новият P87, доста по-широк, по-заоблен и с частично скрити предни и напълно скрити задни гуми. Това подобрява въздушното съпротивление, но най-важното, към което се насочват французите е пода. През тези години, правилата при Group C прототипите са много хлабави и позволяват аеродинамика, използваща притискателния ефект. Така, подът на P87 се сдобива с Вентури тунели, които го залепват към асфалта. Това спомага за отпадането на големи притискателни елементи по корпуса на болида, което също подобрява съпротивлението му.
![](https://www.nastarta.com/wp-content/uploads/2020/02/wm_p87.jpeg)
След като обсъдихме дизайна, нека се насочим и към задвижващата единица в бъдещия рекордьор. Това е 2.85-литров twin turbo V6 PRV (Peugeot, Renault, Volvo) агрегат, който е наследник на по-рано разработен V8. Поради петролните кризи, два от цилиндрите му отпадат, и така се ражда въпросният мотор. Той намира приложение в множество автомобили на горепосочените марки, но също така и в Lancia и небезизвестния DeLorean DMC-12. Както и да е, в прототипа на WM Racing, двигателят е напънат до бруталните 850 коня.
![](https://www.nastarta.com/wp-content/uploads/2020/02/wm_p87_5-1024x683.jpeg)
На предварителни тестове, WM P87 Peugeot успява да достигне 416 км/ч. и всички във френската компания са спокойни, че той ще счупи рекорда. Но съдбата винаги има какво да предложи. По време на състезанието, зад волана на прототипа сяда пилотът Роджър Дорчи. В началните обиколки, той постига 381 км/ч., но след само 13 тура прекарани на трасето, двигателят на P87 се чупи впечатляващо. Няколко обиколки по-късно, P86 преживява същата участ и с това се слага край на участието на скромния отбор WM Racing. Оказва се, че горивото за състезанието е с ниско качество и води до прегряване и детонации в двигателя.
![](https://www.nastarta.com/wp-content/uploads/2020/02/prochie_wm_p88_1.jpg)
След скъпото и болезнено отпадане, Валтер и Мюние не се отказват, а насочват всичките си усилия към сезон 1988. Аеродинамиакта не получава кой знае какви промени, след като се доказва, че тя е напълно адекватна за постигането на скорости над 400 км/ч. Промените са по задния мост и двигателя. Увеличаването на обема до 3.0 литра води до главозамайяващите 910 коня и 1020 Nm въртящ момент. Разбира се, през 1988 всичко е преминавало през 5-степенна ръчна скоростна кутия. И, за да стане още по-впечатляващо – автомобилът е тежал 900 кг. Вече можете сами да сметнете съотношението мощ/тегло.
![](https://www.nastarta.com/wp-content/uploads/2020/02/WM-P88-Peugeot.jpg)
Така се ражда WM P88 Peugeot, който заедно с P87 стартира на Le Mans 1988. Със старта на състезанието, сякаш всичко от миналата година се повтаря. P87 отпада след само 22 обиколки, докато P88 получава познатите проблеми с двигателя и разпадането на аеродинамични компоненти. След 3.5 часа, прекарани в бокса, най-сетне Роджър Дорчи излиза на пистата. След няколко предпазливи обиколки, в които се достига 400 км/ч. на правата, на пилота му е дадена зелена светлина да надуе налягането на турбините.
![](https://www.nastarta.com/wp-content/uploads/2020/02/5221-12.jpg)
Още в следващия момент, „стъкленото“ WM P88 Peugeot се понася по неравната 6-километрова права Мулсан, превърнала се в последна спирка на толкова много пилоти. Права, без почти никакви обезопасителни системи, която преминава в непосредствена близост до два ресторанта, от които зяпат богатите и известните. Накрая стои радарът на автомобилната организация ACO, която провежда Le Mans. Той моментално показва скорост от 407 км/ч. Веднага започват празненства в бокса и автомобилът сякаш бърза да се присъедини към тях, защото малко по-късно отпада заради проблеми с турбото, охладителната система и електрониката.
![](https://www.nastarta.com/wp-content/uploads/2020/02/image47.jpg)
От Peugeot молят Валтер и Мюние да коригират рекорда на 405 км/ч., за да послужи като реклама за новия им седан Peugeot 405. Въпреки това, P88 продължава да се свързва с числото 407. Предвиден да участва и през следващата година, бюджетни проблеми попречват това да се случи.
![](https://www.nastarta.com/wp-content/uploads/2020/02/6363999581_64bdebafda_b.jpg)
И така, WM P88 Peugeot остава завинаги в историята. Подценяван автомобил, беден частен отбор и купища технически проблеми не спират мечтата за рекорда. Сякаш точно така е трябвало да стане. Едно от най-старите състезания в света, а именно Le Mans е френско. Защо не, френски отбор с френски пилот и френска кола да не бъде най-бързият на пистата? Абсолютно закономерно. И не само това, но и рекордът ще си остане непобедим. През 1990 г. са добавени два шикана на правата, разделяйки я на 3 части, всяка не по-дълга от 2 км. Постигането на такива скорости вече става невъзможно и Валтер и Мюние ще останат завинати в историята.
![](https://www.nastarta.com/wp-content/uploads/2020/02/image46.jpg)
![](https://www.nastarta.com/wp-content/uploads/2020/02/CYiqOF3WcAQLGfz.jpg)