„Златната рибка“ на BMW – проект с история и без бъдеще

311

През 70-те и 80-те, далеч от всякакви норми за вредни емисии, дизайн, съобразен с икономичност и двигатели, по-ефективни от всякога, инженерите мечтаеха. Те мечтаеха във всяка една компания, способна поне малко да изпълни мечтите им, дарявайки ни с едни от най-запомнящите се и емблематични автомобили. Подобен е случая и с BMW, които тогава „танцуват“ с Lamborghini и така се появява M1. По-късно ставаме свидетели и на други емблематични модели, но сега ще се съсредоточим към Goldfisch.

Всичко започва в края на 80-те, когато Д-р. Карлхайнц Ланге, Адолф Фишер и Ханс-Петер Вайсбарт стартират проекта „Secret Seven“ или „Goldfisch“. Тримата не са случайни хора, даже напротив. Те са важни фигури в немската компания от 70-те, та чак до края на 90-те. Отговорни са за някои незабравими автомобили като 8-Series E31 и 7-Series E32. Техният проект ляга точно на последния модел. За база се използва въпросната 7-ца с нейния невероятен M70 12-цилиндров агрегат. Но Ланге иска повече и възлага задача на Фишер да премине границите на възможното.

Така се ражда BMW Goldfisch V16. Днес, когато кажем 16-цилиндров двигател, всичките ни асоциации се свързват с Bugatti. Но преди време, те не са били единствените, работещи в тази посока. Отрочето на BMW е 6.7-литров звяр, завършен точно навръх Коледа през 1987 г. Сякаш се случва чудо, защото мотора предоставя 408 конски сили и 625 Nm въртящ момент. Тези числа са с повече от 100 по-големи от 5.0-литровия V12, който служи за основа.

Целта на екипа е да промени минимално въпросното 7-Series, въпреки допълнителните 4 цилиндъра. Това е било необходимо в случай, че проектът стигне до масово производство. Въпреки налудничавата идея, това е било възможно, макар и Ланге да не е обещавал конкретно това на екипа си. И все пак, V16 е бил по-дълъг с почти 30 см. спрямо мотора в 750i. Това налага отваряне на допълнително място в предницата на автомобила. Най-логичният ход е бил да се премести охладителната система в багажника. Това обаче съвсем отдалечава „Secret Seven“ от поточните линии и е направено само, за да се докаже, че BMW могат да създадат V16 автомобил. Промените нарастват експоненциално с взимането на това решение. Задните панели получават отвори от фибростъкло, които да вкарват свеж въздух в системата. Задницата също е променена, защото се налага създаването на отвори, които да отвеждат горещия въздух. Това променя и светлините, премахвайки тези за мъгла и за движение назад.

Промени настъпват и по самото управление на агрегата. Налага се използването на две по-мощни Bosch DME 3.3 системи за управление. Всяка от тях контролира по един ред цилиндри. Системата функционира като два 8-цилиндрови редови агрегата, свързани заедно. Всичко останало, свързано с механичната работа на двигателя остава в общи линии непроменено. Само добавянето на още 4 цилиндъра, което няма как да остане незабелязано. Този огромен звяр е бил свързан с 6-степенна механична кутия, която му помага да достигне 100 км/ч. за 6.0 секунди. Всичко това води до 280 км/ч. максимална скорост, превръщайки „Goldfisch“ в истински златен куршум.

Дали BMW пазят спомен за този прототип? Със сигурност. Дали някой ден ще издухат прахта от него и ще се опитат да създадат нещо подобно? Категорично не. BMW не вярват в бъдещето на 12-цилиндровите агрегати, какво остава за 16. Нека не забравяме, че светът се измени коренно в последните 20 години и такива концепти ще ни се струват все по-далечни, понякога абсурдни и вероятно завинаги изчезнали. Но споменът остава, за да покаже откъде сме тръгнали и накъде отиваме.